Къща за литература и превод
мястото за международна литературна комуникация
Къща за литература и превод е една инициатива на Фондация „Следваща страница". Тя стартира през 2014 г. като продължение на проекта на фондацията Translation Lab, който беше част от кандидатурата на София за Европейска столица на културата. След дълги години на различни опити и дискусии между културните организации в София относно необходимостта от литературна резиденция в града, в лицето на Столична община открихме ангажиран партньор и създадохме стратегия за разработването и устойчивото функциониране на Къщата за литература.

Къщата работи за повишаване на литературната комуникация чрез преводи, като поставя специален акцент върху така наречените "по-малко използвани" или "периферни" езици. Къщата развива професионални програми за квалификация на българските литературни преводачи и предлага програми за чуждестранни резиденти, които работят в областта на книгата: преводачи на българска литература, писатели, редактори, литературни агенти и мениджъри. Къщата предлага и голямо разнообразие от публични дискусии, представяния на книги, ателиета за деца и младежи, читателски клубове.

За Къща за литература и превод накратко:

Къщата е част от културната история на град София, както от преди Втората световна война, така и от социалистическия период. Построена е през 30-те години на 20 век и от 1936 до 1977 в нея е живял и работил известният български художник Ненко Балкански (1907-1977).

Придобита от държавата през 80-те години, къщата е оставена без грижи до 2014 г., когато местната администрация предприе основен ремонт, за да предотврати разпадането й. През май 2015 г. Столична община одобри проекта на Фондация „Следваща страница" да разработи стратегия за създаването на Къща за литература и превод в това пространство. Подготовката отне шест месеца и включваше различни дейности с местната общност (кампания за повишаване на осведомеността и оценка на потребностите) и професионалната общност от писатели и преводачи, изготвяне на пътна карта за нова форма на публично-частно сътрудничество с общината, инфраструктурни корекции, както и подготовка на редица ключови документи, свързани със стратегия, управление, финансиране и набиране на средства.Гражданите и културните институции в квартала станаха свидетели на превръщането на изоставената къща в малък културен център. 

Официално Къща за литература и превод, като съвместна програма на фондация „Следваща страница" и Столична община, беше одобрена сРешение № 160 по т.7 от Заседание  8/11.02.2016 на Столичен общински съвет.

Къщата се намира в източната част на София, в близост до най-големия градски парк, в тих жилищен квартал.
Виж контакти за повече информация.


За Ненко Балкански

Ненко Димитров Балкански е роден на 20 септември 1907 г. в Казанлък. Учи при Чудомир в Казанлъшкото ученическо дружество "Рисувач". Завършва Живопис в Художествената академия в София при проф. Никола Маринов и проф. Борис Митов през 1930. Специализира (1939-1940) във Франция, Италия, Германия. Работи като учител по рисуване в провинцията и в София. През 1937 е награден със Златен медал на изложението в Париж за пейзажа "През прозореца" (сега в Русенска ХГ) сметнат за изключително постижение в живописта. Вълнува се от живота на обикновените хора – те са неговите вдъхновители в изкуството, неговите любими модели. Участва в ОХИ и много международни експозиции (Венеция, Париж, Атина, Виена, Москва, Ленинград, Берлин, Букурещ, Прага, Индия, Турция и др.). През 1949 г. Ненко Балкански се жени за Лиляна Просеничкова, правнучка на баба Тонка и внучка на Никола Обретенов. Нейните родители са убити в първите дни след деветосептемврийския преврат. Лиляна става неговият вечен безплатен модел. Тя винаги е първият човек, на когото Ненко показва картините си и иска мнението й. От 1947 е преподавател, а от 1959 професор по живопис във ВИИИ "Николай Павлович" /НХА/ в София. Ненко Балкански се изявява и като художествен критик. Пише отзиви и рецензии за художествени изложби, за творчеството на български и чуждестранни живописци.

Най-известни негови творби: "Семейство" (1936, НХГ), "Семейството на работника" (1940, НХГ), "ІІІ класа" (1938, НХГ), "Жената с медальона" (1937, НХГ), "Георги Димитров в затвора - 1918" (1949, НХГ), "Портрет на композитора Д. П. Иванов" (1952, НХГ), "Портрет на Валеска" (1946, НХГ), "Момчето с мундхармониката" (1943, НХГ), "Дамски портрет" (1950). Негови творби се намират в Националната художествена галерия, ХГ Казанлък, Русе, както и в Германия, Чехия и др.

Акценти Събития Новини
13.09.2019 - 29.09.2019
Работилници за литературен превод, лекции, практически модули, срещи с колеги, дискусии 13. - 1...
Вижте повече
26.06.2019 18:30
Разговор за изкуството да се пътува с широко отворени очи и за това какво е нужно за добрия пътепис....
Вижте повече
25.06.2019
Вече може да кандидатствате за стипендия в Есенното студио за литературен превод! Краен срок: 21. ю...
Вижте повече
22.06.2019 17:00 - 19:30
Творческата работилница по писане на историческа проза е подходяща за начеващи автори, но и за всичк...
Вижте повече
15.06.2019 17:00 - 19:30
В събота следобед ви предлагаме една малко необичайна работилница по колективен превод на поезия. Пр...
Вижте повече
11.06.2019
До 20 юни може да заявите интерес за участие в Есенно студио за литературен превод. Повече за Ст...
Вижте повече